Привечер

И този ден отмина натам, към вечността и в синя пелерина пристига вечерта. След дневната умора отдъхваш кротко ти. Навън тъмней простора. Вечерница блести. Прелистил тази дата във здрача тъмносин, безмълвен в тишината, ти питаш се самин: „Днес честно ли се борих в полето на труда? Какво добро аз сторих? Оставих ли следа?“ Под звездната вселена, припламнала навън, душата изнурена жадува сладък сън. 1976 г.