Съдържание
Pro domo sua
Веднъж ли са ми казвали другари,
че бил съм шегобиец, веселяк,
че и когато черна скръб опари
сърцето ми, усмихвал съм се пак?
Да. Весел съм. Обичам да се смея.
Да се шегувам. Да съм вечно млад.
Без радостта не мога да живея –
за мене тя е всичко в тоя свят.
Но хвана ли перото – друг съм аз:
в душата ми полек се свечерява,
дочувам гробно жив народен глас
и в мене той на тъжна песен става.
Това съм аз: на устните – цветя,
а във душата – глуха, тъжна есен.
На цял народ изплаквам днес скръбта,
затуй така е тъжна мойта песен!
1954 г.
Добавяне на коментар