Pro domo sua

Веднъж ли са ми казвали другари, че бил съм шегобиец, веселяк, че и когато черна скръб опари сърцето ми, усмихвал съм се пак? Да. Весел съм. Обичам да се смея. Да се шегувам. Да съм вечно млад. Без радостта не мога да живея – за мене тя е всичко в тоя свят. Но хвана ли перото – друг съм аз: в душата ми полек се свечерява, дочувам гробно жив народен глас и в мене той на тъжна песен става. Това съм аз: на устните – цветя, а във душата – глуха, тъжна есен. На цял народ изплаквам днес скръбта, затуй така е тъжна мойта песен! 1954 г.