Съдържание

Прощално

За труд човекът е призван, в труда е само той достоен! И в мирни дни, и в дни на бран животът ни е подвиг боен! Учителят като войник и в нощния си час будува. И не със меч, а със език за свяст и светлина воюва! И аз сред този легион, в безчислените му дружини за чист и светъл небосклон воювах тридесет години! Да учиш другите е чест, но и безкрайно тежко бреме! В просветното поле до днес аз честно хвърлях плодно семе. Дали то тежък плод роди, ще кажат бъдните години: човек се пробва във беди и в бран на родните светини! Какво е отдих аз не знам, но не познавам и умора! Че цял живот със страст и плам аз борих се да правя хора! В сърцето с пламенна любов и с гняв свещен и неизбежен, аз бях със злите твърд, суров, а със добрите мил и нежен! И тежък беше всеки ден! Учителят дни леки няма! Но няма труд по-вдъхновен и няма радост по-голяма от таз пред черната дъска, във стихналата класна стая, где неукрепнала ръка изнизва низ от край до края, където тихо, с шепот плах, прожужват плахи ученички, с посипани със златен прах от утринни лъчи косички, където чудна светлина залива чинове и къдри и сред свещена тишина звънтят слова и мисли мъдри! Тук аз от щастие огрян, посрещах дните – низ безброен! За труд човекът е призван! В труда е само той достоен! За мен под купола голям на тая вис небесносиня училището беше храм, народна крепост и светиня! И в нея влизах аз пречист, смирен и със сърце готово и с трепета на горски лист, да не сгреша със взор и слово! И не учител вътре бях, не учех и не преподавах: аз просто целият горях и без остатък се раздавах! Жив спътник бе ми радостта, с наука чиста се опивах, със нея срещах утринта и с нея вечерта заспивах! За труд човекът е призван! В труда е само той достоен! Аз дадох вече свойта дан и си отивам тих, спокоен! И в тоя час (о, час голям!) на скръбни мисли и печали аз се прощавам скръбно ням със хора, знамена, скрижали! Откъсват ме от свиден праг годините със власт могъща и аз не ще се върна пак, тъй както младост не се връща! Със всеки ден и всеки час животът бавно догорява! Какво че ще отмина аз – България нали остава!
Добавяне на коментар
captcha