Съдържание

Раздяла

В памет на

Невена Р. Даскалова
Надвисват небеса оловни над гроб, над хора и ковчег и сред ридания синовни ковчегът спуска се полек! Земята цяла се сковава! Навсъде сняг и студ, и мраз! И скръб сърцата вледенява във този скъп прощален час! Жена за почести достойна, безпримерна и в мир, и в бой. В живота вечно неспокойна, намери в гроба ти покой! Ти беше спътница на този, що падна като великан, затуй и пътя ти не с рози, а с черни тръни бе постлан! От скръб велика уморена, под тихия камбанен звън, почивай, скъпа ни Невена, във непробудния си сън! С целувка, в скръб неизразима, със тебе днес се аз простих и цял народ си сбогом взима от теб чрез тъжния ми стих! 1954 г.
Добавяне на коментар
captcha