Съдържание

Съдба

Пожарът стихна. Почерня гората. И всичко в нея опустя. Една орлица дълго в небесата над мъртвата гора летя. Пищеше тя над жалните дървета, от мъка биеше с крила и търсеше на своите орлета изпепелелите тела. Пастирче бях и тъжната картина аз дълго гледах вкаменен. Едно безгрижно детство в мен изстина, една мечта умря във мен! Години прелетяха оттогава, аз раснах мълчалив и тих и на живота в гъстата дъбрава гнездо домашно си извих. Но с бомбен трясък връхлетя войната, вмиг разруши ми всичко тя. Което някога видях в гората жестоко мене сполетя. Години отлетяха оттогава, аз скитах, тъжен и нерад, и на скръбта във живата жарава изпепеля животът млад! Косата посребря. Като орлица тъжовна мисъл все витай над гроба скъп на моите дечица, във моя свиден бащин край! 1951 г.
Добавяне на коментар
captcha