Съдържание
Старост
Студее. Иде зима.
Пилеят се листа.
А в стаята са трима:
Той, Тя и Старостта.
В една любов голяма
до гроб са слети те,
а вече са и двама
към осемдесетте.
Косите им сребреят,
клепачите сълзят,
очите пепелеят,
а устните мълчат.
Унили, изнурени,
като след тежък сън,
със погледи студени
те взират се навън.
Там пее птиче мило
и гука гълъб бял,
а тук: покой, мъртвило,
безмълвие, печал!
Животът мил залязва.
Те чакат своя ред.
Часовникът показва
дванадесет без пет!
1984 г.
Добавяне на коментар