Съдържание
Стоикът
На Христо Колев
Когато жребий чер събра ни
в концлагера край Дунав бял,
ти бе по тюрми и зандани
години дълги пролежал.
А беше млад, със поглед ведър,
по мъжки снажен и красив,
на храброст и геройство щедър,
на думи строг и пестелив.
Каторгата ни бе подвластна
на твойта сила и морал,
без тях тя би била ужасна
със толкова човешка кал!
Клеветниците ти гореше
със нажежената си реч,
а за доносниците беше
самата смърт – с коса и меч!
Един подлец ли ти обжари
и той сразен мълчеше плах!
Дори у злите тъмничари
ти всяваше респект и страх!
С гнетените бе благ и топъл,
с гнетителите – лед-студен!
Не чух от теб ни стон, ни вопъл,
макар безмилостно гнетен!
Жестока бе към теб съдбата
и тежък земният ти дял!
Но сгряваше те във борбата
един възвишен идеал!
Телесно як. Духовно буден.
Безумно смел. Сърдечно чист.
Последен щрих в портрета чуден:
Титан в борбата. Анархист.
Такъв ми в паметта остана,
такъв си ти и днес: стоик!
Кален и твърд като стомана,
с език-бръснач и дух-чилик!
Мъжествен, ясноок, спокоен,
загледан сякаш в други свят,
за светъл пример си достоен
от бронз да бъдеш цял излят!
В изгнание човек запратен
от властник злобен, зъл и див,
ти, нашият герой стократен,
изтляваш като въглен жив!
Щастлив съм, че в каторга тежка
със тебе редом аз съм бил
и ти, във мъката човешка,
със мене залък си делил!
И твоя път като оглеждам,
за почест ти заставам прав
и челото си ниско свеждам
пред подвига ти величав!
1980 г.
Добавяне на коментар