Съдържание

Стоикът

На Христо Колев
Когато жребий чер събра ни в концлагера край Дунав бял, ти бе по тюрми и зандани години дълги пролежал. А беше млад, със поглед ведър, по мъжки снажен и красив, на храброст и геройство щедър, на думи строг и пестелив. Каторгата ни бе подвластна на твойта сила и морал, без тях тя би била ужасна със толкова човешка кал! Клеветниците ти гореше със нажежената си реч, а за доносниците беше самата смърт – с коса и меч! Един подлец ли ти обжари и той сразен мълчеше плах! Дори у злите тъмничари ти всяваше респект и страх! С гнетените бе благ и топъл, с гнетителите – лед-студен! Не чух от теб ни стон, ни вопъл, макар безмилостно гнетен! Жестока бе към теб съдбата и тежък земният ти дял! Но сгряваше те във борбата един възвишен идеал! Телесно як. Духовно буден. Безумно смел. Сърдечно чист. Последен щрих в портрета чуден: Титан в борбата. Анархист. Такъв ми в паметта остана, такъв си ти и днес: стоик! Кален и твърд като стомана, с език-бръснач и дух-чилик! Мъжествен, ясноок, спокоен, загледан сякаш в други свят, за светъл пример си достоен от бронз да бъдеш цял излят! В изгнание човек запратен от властник злобен, зъл и див, ти, нашият герой стократен, изтляваш като въглен жив! Щастлив съм, че в каторга тежка със тебе редом аз съм бил и ти, във мъката човешка, със мене залък си делил! И твоя път като оглеждам, за почест ти заставам прав и челото си ниско свеждам пред подвига ти величав! 1980 г.
Добавяне на коментар
captcha