Съдържание
Свиден спомен
Не ще забравя хубавите три дни
на стан със полка в подбалканското селце.
Години минаха, но в спомените свидни
все оня образ мил е в моето сърце!
–––––––––––––––––––––
Бе ранна майска утрин. Вееше прохлада.
На цвят дъхтеше идващият Божи ден.
И стече се голямо-мало на площада,
де полкът за далечен поход бе строен.
С горещи думи заговори командира
за вярност и любов към родната земя.
Войнишкото „ура“ разтърси с гръм баира
и ехото му към Балкана отгърмя.
Девойка румена до коня ми пристъпи
и мене, адютанта, с роза отличи.
Блестяха на гръдта ѝ две пандари скъпи
и пръскаха искрици сините очи!
Но в тоя миг команди строги проехтяха
и ротите поеха бойния си път.
Зад мен една ръка остана да ми маха
и две очи в негаснещ огън да горят!
––––––––––––––––––––
Не ще забравя нивга пролетните три дни,
прекарани във малкото селце на стан.
Години минаха, а в спомените свидни
все свети оня миг като несбъднат блян!
1941 г.
Добавяне на коментар