Свиден спомен

Не ще забравя хубавите три дни на стан със полка в подбалканското селце. Години минаха, но в спомените свидни все оня образ мил е в моето сърце! ––––––––––––––––––––– Бе ранна майска утрин. Вееше прохлада. На цвят дъхтеше идващият Божи ден. И стече се голямо-мало на площада, де полкът за далечен поход бе строен. С горещи думи заговори командира за вярност и любов към родната земя. Войнишкото „ура“ разтърси с гръм баира и ехото му към Балкана отгърмя. Девойка румена до коня ми пристъпи и мене, адютанта, с роза отличи. Блестяха на гръдта ѝ две пандари скъпи и пръскаха искрици сините очи! Но в тоя миг команди строги проехтяха и ротите поеха бойния си път. Зад мен една ръка остана да ми маха и две очи в негаснещ огън да горят! –––––––––––––––––––– Не ще забравя нивга пролетните три дни, прекарани във малкото селце на стан. Години минаха, а в спомените свидни все свети оня миг като несбъднат блян! 1941 г.