Съдържание

Ти помниш ли, Меглена

Ти помниш ли, Меглена, оная нощ през май, на тъмната Вселена под звездния безкрай? Загледани в звездите – свят жаждан и мечтан! – със сладост във душите, с горещи длан о длан, безмълвни и благати вървяхме през нощта, със помисли крилати по прелестни неща. Как хубаво ни беше във оня час блажен! Градът дълбоко спеше, от грохот уморен. Дъхтяха дървесата на мед и липов цвят и бистри небесата ни ръсеха със хлад. Изгряла романтично луната запламтя и стъпките ритмично отекваха в нощта, А ний: сами в покоя, в среднощния покой – ти – неотменно моя, аз – безпределно твой! О, тая нощ, любима, във оня чуден май за мен незабравима остане-ще докрай!
Добавяне на коментар
captcha