Учителят

Творец, мечтател, просветител, съгрят от възрожденски плам – това е родният учител: обикновен, но и голям! Загледан в бъднина честита, натам, към звездни висоти, той не със сребърна обкита, а с добродетелност блести. От делото му благородно струи духовна красота и лей се словото ни родно от медената му уста. Понесъл светли идеали, със дух крилат, и млад, и нов, в душите млади дързост пали, в сърцата – пламенна любов! И чужд на почести и слава, със безпределна доброта, апостолски се той раздава, докле го стигне тя, Смъртта. И бездиханен в гроба тесен, във вечния си сън заспал, той пак дочува детска песен и звън любим, неотзвънял! От земни грижи не тревожен, лежи безсмъртен и велик. На гроба му е цвят положен от благодарен ученик!