Съдържание

В къщата-музей на Чехов

В сърцето скръбно с обич свята, молитвено смирен и тих, със тиха горест във душата дома на Чехов посетих. Тъжеше дворната природа, по всеки лист сълза тече, а кученцето му пред входа го чака с вдигнато краче. Пристъпям плахо, с кротки стъпки, в дома завинаги смълчан. И цял потръпвам в топли тръпки, от мълчалива почит сгрян! Във кабинета, столовата, из стаите – навред една упокоителна и свята, благоговейна тишина! Пред чародея коленичих, глава склоних и помълчах, портрета му със цвят закичих и без да ща сълза пролях! Потрепна долната ми устна с въпрос и тъжен и нерад: „Защо тъй рано ни напусна и си отиде толкоз млад!“ Сразен от болестта проклета, навеки гробно замълчал, той гледаше ме от портрета със тиха, чеховска печал! Обувките за път готови отколе чакат му кракът, а в шкафа дрехите му нови недоизносени скърбят! Портрети. Книги. Ръкописи. Олтарен кът с предци в нетлен. Опечалени кипариси по тях тъгуват нощ и ден! Реликви. Дарове. Картини. Изкуство. Святост. Красота. Велики люде и роднини! О, те са с него и в смъртта! Сред тоя свят така далечен и толкоз близък и любим, в душата с огъня предвечен, благоговеем и мълчим! При сбогом с тъжната светиня видях, когато свечери, скърбящ във вишнева градина бе вуйчо Ваньо с три сестри! 1986 г.
Добавяне на коментар
captcha