Съдържание
В такава нощ незабравима
Ето го брегът със бели сгради,
модра вис и буйни дървеса!
Махат ми за поздрав листи млади
и ме пръскат с капчици роса.
Всичко тук ми е безкрайно мило,
всеки лист и цвят е мой познат,
тук сърцето ми покой е пило
и духът заяквал е крилат.
Над брега се спуска вечер мека,
пада звездна тишина и мир,
позлатена лунната пътека
грей над стихналата водна шир.
Уморените вълни почиват,
хора, дървеса и птици спят,
само славеите не заспиват,
с песни славят любовта, светът.
И сред тях, дорде звезди погаснат,
дъх стаил, смирен, безмълвен, ням,
аз стоя омаян и прехласнат,
като богомолец в древен храм.
Радвам се на тоя свят предвечен,
с ясен месец посред свода спрял,
на звездите и на пътя млечен,
с мека светлина света огрял.
Във такава нощ незабравима,
в тоя свят и свиден, и красив,
че съм тук, че дишам, че ме има,
че съм жив, безкрайно съм щастлив!
1978 г.
Добавяне на коментар