В такава нощ незабравима

Ето го брегът със бели сгради, модра вис и буйни дървеса! Махат ми за поздрав листи млади и ме пръскат с капчици роса. Всичко тук ми е безкрайно мило, всеки лист и цвят е мой познат, тук сърцето ми покой е пило и духът заяквал е крилат. Над брега се спуска вечер мека, пада звездна тишина и мир, позлатена лунната пътека грей над стихналата водна шир. Уморените вълни почиват, хора, дървеса и птици спят, само славеите не заспиват, с песни славят любовта, светът. И сред тях, дорде звезди погаснат, дъх стаил, смирен, безмълвен, ням, аз стоя омаян и прехласнат, като богомолец в древен храм. Радвам се на тоя свят предвечен, с ясен месец посред свода спрял, на звездите и на пътя млечен, с мека светлина света огрял. Във такава нощ незабравима, в тоя свят и свиден, и красив, че съм тук, че дишам, че ме има, че съм жив, безкрайно съм щастлив! 1978 г.