В Ялта

Гигантът със сърце моторно с последен грохот отгърмя и кацна плавно и покорно на древнокримската земя. Ей Ялта с пролетна премяна, посред зелени лесове, ни среща мила и засмяна със хор от птичи гласове! Априлско слънце нежно гали безбрежни морски далнини. О, не напразно сме мечтали за тези чудни кримски дни! Ръката божия тук щедро пилее слънце, лист и цвят, небето се усмихва ведро, от лесовете блика хлад. Елвира със очички сини по програмиран ден и час, в дворци, музеи и светини, ни води с ритуален глас. От безизвестна, спотаена, ти, Ялта, стана оня кът, във който нявга бе решена съдбата днешна на светът! В зелено рухо засияла, завинаги ни ти плени. Но ден приижда на раздяла с море, гори и планини! По хубост с нищо несравнима, с пейзажа си неповторим, оставаш ти незабравима, красавице на слънчев Крим! 1986 г.