Съдържание
В Ялта
Гигантът със сърце моторно
с последен грохот отгърмя
и кацна плавно и покорно
на древнокримската земя.
Ей Ялта с пролетна премяна,
посред зелени лесове,
ни среща мила и засмяна
със хор от птичи гласове!
Априлско слънце нежно гали
безбрежни морски далнини.
О, не напразно сме мечтали
за тези чудни кримски дни!
Ръката божия тук щедро
пилее слънце, лист и цвят,
небето се усмихва ведро,
от лесовете блика хлад.
Елвира със очички сини
по програмиран ден и час,
в дворци, музеи и светини,
ни води с ритуален глас.
От безизвестна, спотаена,
ти, Ялта, стана оня кът,
във който нявга бе решена
съдбата днешна на светът!
В зелено рухо засияла,
завинаги ни ти плени.
Но ден приижда на раздяла
с море, гори и планини!
По хубост с нищо несравнима,
с пейзажа си неповторим,
оставаш ти незабравима,
красавице на слънчев Крим!
1986 г.
Добавяне на коментар