Врабче

Кацнало на вейка гола със премръзнало краче на високата топола зъзне сивичко врабче. Вън бушува страшна зима от зори до късен мрак, яростна, неукротима, вихри вдига, сипе сняг! А врабченцето трепери, клетото, от студ и глад: где трошичка да намери в тоз наежен снежен свят! Гледаш мъничката птичка и се питаш с тъжен глас: „Как издържа таз душичка в този януарски мраз? Где нощува? Как живее? Без подслон. Сама в света. И дали ще иззимее да посрещне пролетта?“ Жално става ти в душата за живота ѝ нелек, сякаш птичката крилата не врабче е, а човек!