Съдържание
Врабче
На внучката ми Ана-Мария
Кацнало на вейка гола
със премръзнало краче
на високата топола
зъзне сивичко врабче.
Вън бушува страшна зима
от зори до късен мрак,
яростна, неукротима,
вихри вдига, сипе сняг!
А врабченцето трепери,
клетото, от студ и глад:
где трошичка да намери
в тоз наежен снежен свят!
Гледаш мъничката птичка
и се питаш с тъжен глас:
„Как издържа таз душичка
в този януарски мраз?
Где нощува? Как живее?
Без подслон. Сама в света.
И дали ще иззимее
да посрещне пролетта?“
Жално става ти в душата
за живота ѝ нелек,
сякаш птичката крилата
не врабче е, а човек!
Добавяне на коментар