Съдържание

Юбилейно

Вий долетяхте нявга като птици във младия, невръстен институт, със жажда в грейналите ви зеници за знание, за творчество, за труд! И три години в класните му зали кънтяха звънките ви гласове и пред крилатите ви идеали разкриваха се нови светове! А лекции и изпити не бяха лесни! Но вий с любов – потънали във тях несгодите посрещахте със песни и грижите изпращахте със смях! Кога бе туй, животе наш, кажи ни? – С нескрита болка пита се човек. Как? Преди двадесет и пет години? Нима измина вече четвърт век? О, да! Измина. Станахте по-мъдри. По-умни. Със успокоен гледец. И върху буйните ви нявга къдри е паднал вече първият снежец! Но нека не скърбим за тез години! Скръбта е за душата мраз и лед! Обърнем ли очи назад – боли ни! Затуй: напред! И винаги напред! И нека във часа ни юбилеен стаканите да вдигнем във ръка! За него! За живота чародеен! До дъно! И до капка! Ей така! Че тъй върви светът от памтивека! По този път върви си и сега: със радост идва на света човека, а го напуска с горест и тъга! Затуй: отново звънките стакани! Не чувате ли призивна тръба? На буен пир другарството събра ни за вихрен танц и луда веселба! 1976 г.
Добавяне на коментар
captcha