Защо мълчим?

Тотална власт. Злочест народ. Жестоко време! Та можем ли това живот да наречем: работим и мълчим, и спиме, и ядеме като впрегатния добитък под ярем. А във сърцата смут, уплаха във душите, зад стиснати зъби е свит сърдит език, че някъде свисти високо над главите на узурпатора железният камшик! Не, не живеем, не горим, а пепелеем като изтлели въглени от буйна жар, безропотно мълчим, безрадостни немеем, понесли страшен исторически товар. И питам се: в туй време мрачно и сурово, защо мълчим и чезнем тихо, без следа? Човекът е човек е протестното си слово, с неукротимия си вик за свобода! 1974 г.