Съдържание

Жрицата

На жена ми
В служение неспирно и несменно в Темидения вековечен храм за право – вечно, свято, неотменно – ти четвърт век горя с младежки плам. Eдна ли нощ от мисли не си спала по чужди разпри, спорове, вражди? Веднъж ли в бурната съдебна зала речта ти е отбрулвала звезди? Веднъж ли ти, безтрепетната жрица, във храма свят на справедливостта надигала си се като лъвица срещу сквернителите на честта? В безброй двубои яростни в защита на хиляди разплакани съдби, съпреживяла болката им скрита, ти, мила, своето сърце разби! И ето те, изпълнила дълга си, – на земния ти дял красив венец – невидима ръка незримо ръси косите ти със сребърен прашец! Крилата младост вихрено отмина, тупти нестройно болното сърце! Спастрили пишещата ти машина днес внуци милват твоите ръце! 1979 г.
Добавяне на коментар
captcha