Съдържание
Жулиета
Ах, защо те, пусто, срещнах, Жулиета,
орис моя черна и съдба проклета,
та сърце да страда и безспир да пита:
„На любов и сладост има ли насита?“
Върху сочни устни пламък аленее,
мъртъв да целунеш, в миг ще оживее!
Погледът ти мята огън и жарава!
Де кого погледнеш, пленник той ти става!
Преди три години с него изгори ме!
От тогаз ей тука нещо все боли ме!
Ох, не знам какво е, но без теб не мога!
Ден и нощ потайно моля се на Бога:
„Боже, накажи ме с демонска присъда:
докогато дишам, пленник да ѝ бъда!“
Добавяне на коментар