Пролет

Над моята родна земя изгряват безоблачни дни, и бодрия химн на труда в полята неспирно звъни. Шумят разшумели гори над рано запрегнал орач във утринни ранни зори, сред синия утринен здрач. Земята от радост кипи под модро усмихнат простор, и лъх на уханни липи ухае над росния кър. Над житното равно поле, със полет възторжено смел, разгънал широки криле, лети лекокрилен орел. Зад него безбройни села потъват във утринен дим и тулят кахърни чела във губерен, цветен килим. Низ къра обистрено чист люлеят бял цвят дървеса, по всяка тервичка и лист блести изумрудена роса. Окъпва се в златни лъчи великата Майка-Земя, и ранната песен звучи на рано ранила мома! О, пролетни, слънчеви дни, над мойта любима земя! В полята неспирно звъни безсмъртният химн на труда...