Съдържание

Робство

Кой дръзна да отнеме свободите на моя горд и величав народ и кой обрули посред нощ звездите от неговия светъл небосвод? Един убиец се промъкне в мрака на ясната и топла лятна нощ и светлата зорница не дочакал, заби в народа своя кървав нож. Припадна мрак. Покапаха звездите. Небето като бездна потъмне. А някъде далеч във равнините се счу картеч и тропот на коне. Настана нощ – бездънна и беззвездна, невзрачна нощ без радост и звезди, и тежък звън веригата железна отрони над Маришките води. Тракийските полета опустяха, помръкна бащината ми страна и белите жетварки онемяха във Дунавската бяла равнина! Но в тая нощ на бури и измами, от дебрите на гордия балкан, развял оранжевото селско знаме, гърми един народен великан: „Насилници, напраздно се старайте да върнете султанския режим! Напраздно ни потискате и знайте, че утре като гръм ще ви сразим! Глупци! Със кражбата на свободите побунихте народа мълчалив, раздухахте пожара във гърдите и огъня посипахте със взрив! Напраздно се опитвате, тирани, да спирате стихийното море: умряха вече турските султани и мрътви са днес руските царе! Във нас гори една велика жажда: до смърт да браним свойте свободи! Народната борба се днес изгражда и новия живот ще се роди!...
Добавяне на коментар
captcha