Съдържание

Аскер

Ганчо наш е днес кефлия и свирука със уста, гавнал половник ракия, той се връща във частта. Врат откосил, килнал таке, стъпва като кьорав кон, и си гласно бъбре: „Маке, той ще ми разправя он!“... Изведнаж му нещо текна, спря се и застана прав: със два пръста се усекна и изтри се със ръкав! Гледката бе интересна, че той майсторски, с мерак цивката си силно плесна и разтри я с десен крак. Свлечен, неомит, брадясал, върви Ганчо като щур, нов свалил, колан разпасал, бих се от бордюр в бордюр. Ей, насреща се задава личен старши офицер, бърза, иде, наближава, ала нашият аскер, вместо в стегната походка нему чест да отдаде, със усмивка блага кротка, сред сокака той го спре – и уста полек раззина и едвам профъфла той: „Ин-тен-дан-тска-та дру-жи-на близо ли е, друже мой!“...
Добавяне на коментар
captcha