Съдържание
Герго Цветин писмо пише
Сърдиш ми се, мила Цвято, че се не обаждам
и, че с писъмца те сладки често не спохаждам,
пък не знаеш, че от месец нямам ден почивка
и забравих що е отдих, легло и завивка.
Минахме Бяла Паланка, като лятна сприя,
Ниш превзехме и сега сме чак у Куршумлия.
Погнали сме като псета пустите германци
и във боеве ги трепем, баш като поганци.
Със картечници ги брулим като гнили круши,
(Вуто пък ги живи лови и с ръце ги души).
Здравата сме ги хванали – море где ще шават.
Взеха вече да кандисват и да се предават.
Ти за мене, мила Цвято, не плачи, не страдай
и при тебе да се върна скоро, се не надай,
оти тук се заговори, че във скоро време
ще потеглим в дълъг поход и в Берлин ще спреме.
У Берлин ще да вървиме, немецо да смажем
и фашизъмо хайдушки люто да накажем;
зарад страшните золуми, дето ни учини,
и за жертвите невинни по гори, долини.
Язе бях добър и кротък, както знаеш, Цвято,
зло не мислех и ми беше мекичко сърцето,
но като видях какво са немците сторили
и селата сръбски как са палили, горили,
нещо в мене се пречупи и се цял увълчих,
срещу тия гадове се – като звяр упълчих.
Срещу немските окопи като звяр налитам,
колко са – да знам не сакам, сал къде ще питам!
Много питила патихме и много теглихме,
но къде кракът ми мина – всичко победихме.
Да са живи и войските на маршала Тито.
Немците със тях косихме като зряло жито.
Русите – халал им вяра – бият се юнашки,
ала вземат ли да пият – пият по казашки!
Хеле с тяхната Катюша, де-къде поминат,
немците безредно падат, като пилци гинат.
Иначе, макар че тука бием се и мреме,
със шеги и със закачки носим свойто бреме.
Спрем ли нейде на отморка или на почивка,
и намерим ли подслонка – топличка завивка,
одма ставаме ний други: бодри, веселяци,
че нали сме все другари – нашенци, земляци.
Много често пред проверка правим час забавен,
имаме си чудна гайда и гайдарин славен.
Кой ги в полка не познава чешитите ротни,
дето често се преправят на разни животни!
Един, гледаш, сено коси, други върви суче,
трети пък на ръце лази – лае като куче.
Един с кола мъртвец водят, други правят мечка,
трети пък отзад се бучат със дудова клечка.
Туй е нашата служба, Цвято, тъй тече живота
в нашата ударна бойна, славна трета рота.
Иначе, откъм храна сме доволни, Цвято,
всяка вечер у торбето туряме лебето.
Да са живи, да са здрави боба и фасуля,
пък и язе две пиперки като му нажуля,
па като засърбам лудо пържен боб с чушлета,
сякаш давят се край мене девет гладни псета!
Ти пиши ми, мила Цвято, що по село става,
как живее днес народо с новата управа?
Тук на фронто упорито взе да се говори,
че с фашисти веч са пълни всичките затвори.
Щял е, казват, да ги съди скоро съд народен,
за да стане най-подире цял народ свободен.
Море, казват, че се строят зарад тях бесилки
и, че мярка са им взели за бели престрилки.
Нека, нека! Кой какво е дробил да си куса!
Цял народ ги днеска гледа със яд и погнуса,
че се бяха разярили, като бясни бици,
и изядоха невинни хиляди душици.
По мегдан и сокаци свиреха куршуми
и не могат се описа техните золуми!
И затуй пред съд народен нека отговарят,
та подобни грешки нивга да не се повтарят!
Свършвам ти писмото, Цвято, и те много моля!
На тъгите и сълзите ти не давай воля!
Бъди бодра и засмяна – всякога ти смей се
и със мене – фронтовако – всякога гордей се!
Скоро, скоро ще се свършат тия люти битки,
цял народ ще ни посрещне с песни и със китки!
Ний тогава пък щастливо ще си заживеем:
ще работим, ще се борим, ще творим и пеем...
Добавяне на коментар