Съдържание

Носталгия

Родино моя – радост и отмора – от тебе днес съм тъй далеч, сред нови, чужди, непознати хора и нова, чужда, непозната реч. Загубил твойта майчина закрила и твоя сладък, бял, препечен хлеб, обикнах те, Родино с двойна сила и омиле ми всичко живо в теб. Къде са твоите балкани снежни и твойте топли, слънчеви лета? Къде са равнините ти безбрежни със буйно изкласилите жита? О, ти си пълна с прелест и омая и лъхат чудна сила твойте красоти, по-хубава си даже и от рая, от майчица по-мила си ми ти! Но не за твойте красоти безмерни тъгувам аз във тоя късен час и не по твойте залези вечерни ме сладък блян унася във прехлас! О, не! Понесъл своята несрета – жадувам днес с изстрадало сърце: за тлъст гювеч със мънички чушлета и половничка мелнишко винце!...
Добавяне на коментар
captcha