Съдържание
Носталгия
Родино моя – радост и отмора –
от тебе днес съм тъй далеч,
сред нови, чужди, непознати хора
и нова, чужда, непозната реч.
Загубил твойта майчина закрила
и твоя сладък, бял, препечен хлеб,
обикнах те, Родино с двойна сила
и омиле ми всичко живо в теб.
Къде са твоите балкани снежни
и твойте топли, слънчеви лета?
Къде са равнините ти безбрежни
със буйно изкласилите жита?
О, ти си пълна с прелест и омая
и лъхат чудна сила твойте красоти,
по-хубава си даже и от рая,
от майчица по-мила си ми ти!
Но не за твойте красоти безмерни
тъгувам аз във тоя късен час
и не по твойте залези вечерни
ме сладък блян унася във прехлас!
О, не! Понесъл своята несрета –
жадувам днес с изстрадало сърце:
за тлъст гювеч със мънички чушлета
и половничка мелнишко винце!...
Добавяне на коментар