За него, за войника

За теб са тези редове войнишки, юнако млад, избраник на честта, да ти пропъждат тъжните въздишки и да ти връщат жива радостта! Знам: войнският ти дълг е тежко бреме, но бреме на достойните е той! Ний всинца си живеем свойто време, а кой Родината ще брани, кой? Затуй служи достойно и отдайно! При първи зов бъди готов! България обичай ти достойно, със силата на първата любов! И нека във ръка със тая книжка по-драг да бъде трудният ти път. Знай: пò е лека службата войнишка със радостта, шегата и смехът! Февруари 1992 г.