Съдържание

Към село

Летете, кончета хвъркати, носете леката шейна по тия лесове клонати, през тая снежна равнина! По видело да стигнем в село, с потънало във скреж лице, там мойто булче звездочело ни чака с трепетно сърце. То вратнята ще ни отвори, щом ни съгледа отдалеч, и радостно ще заговори със весела, бъбрива реч. Във тая вечер мразовита приготвило ни е домà: на мене топла прясна пита, на вас – две кринчета ярма. То вас ще приюти в обора, а мен до своето сърце. Летете, кончета! По-скоро да стигнем в родното селце!
Добавяне на коментар
captcha