Съдържание
Към село
Летете, кончета хвъркати,
носете леката шейна
по тия лесове клонати,
през тая снежна равнина!
По видело да стигнем в село,
с потънало във скреж лице,
там мойто булче звездочело
ни чака с трепетно сърце.
То вратнята ще ни отвори,
щом ни съгледа отдалеч,
и радостно ще заговори
със весела, бъбрива реч.
Във тая вечер мразовита
приготвило ни е домЎ:
на мене топла прясна пита,
на вас – две кринчета ярма.
То вас ще приюти в обора,
а мен до своето сърце.
Летете, кончета! По-скоро
да стигнем в родното селце!
Добавяне на коментар