Съдържание

Конници

Със развети кенарени блузи на коне-вихрогони летим през поля, през нивя, кукурузи, сред пожари от слънце и дим! Във очите ни вярата свети като едро пшенично зърно и разливат над нас ветровете сладък мирис на прясно сено. Младостта във гърдите лудува, като птица бий мощни криле, а пред нас се синей и вълнува неизбродното житно поле. Ний летим през поля, през градини и през ръжени малки селца и развяваме волни перчини над обжарени, потни чела. Ех, кога ли ще стигнем земята на засмените селски очи, там, където се къпе зората сред пурпур, оранж и лъчи! Там, където дълбоките ниви непрестанно шумят във роса и където са всички щастливи – и деди, и бащи, и деца!...
Добавяне на коментар
captcha