Завръщане

Със колко обич свята във болните гърди нагазвам във земята, която ме роди! След толкова години на горест и тъга във тихите долини днес рfша през снега! Светлее шир безбрежна, покрита с бял саван, под черга белоснежна животът е приспан. Пастирските години от детския ми свят под снежните лавини погребани тук спят! Седенките, тлаките и лудите хора отдавна са зарити дълбоко във пръстта! Девойката със ясна усмивка на уста по-мила и прекрасна изгрява в паметта. Любимото й име със тиха скръб мълвя и в снежната пустиня тъгувам и вървя! А спомените прежни след мен, от рът на рът, през кърищата снежни на глутници вървят!