Няколко кратки истории из живота на Йосиф Петров


Скъпи приятели,

Христоматия

заех се с тази книжка, защото вероятно съм единственият човек, който знае за Йосиф Петров повече от всеки друг.

Баща ми беше умен и интелигентен човек. Господ му беше дал дарбата не само да пише хубави стихове, а и да ги рецитира по-добре дори от артист. Започнал да стихоплетства още в ранна възраст, когато е живеел с родителите си на село. В началото осмивал съселяните си и кмета.

По-нататък в живота е реагирал на всяко значимо събитие с епиграма или стихотворение. Посветил е такива на видни личности като Томазо Кампанела, Петър Увалиев, Александър Солженицин, на свои приятели и колеги – Радой Ралин, Марин Жечев, Цоко Тодоров, или просто хора, които са му направили впечатление, напр. Петя Дубарова.

Не е пожалил също Сталин, Ленин и Хитлер. Писал е и за хора, които е възприемал като опоненти, напр. Димо Казасов, Георги Тамбуев… Но има и непубликувани стихотворения. Такъв е случаят с поета Дамян Дамянов, който през 1989 г. написа Отворено писмо до Румяна Узунова, журналистиката от радио „Свободна Европа“. Йосиф Петров му посвети доста остро стихотворение, което, ако не се лъжа, завършваше така:

„Защо остави висините на Парнас и слезе долу в политическото блато?“

След Промяната през 1989 г., макар на сериозна възраст – над 80, а и зле със зрението, баща ми Йосиф Петров обикаляше българските села и градове, рецитираше стиховете си пред събралите се хора, с надеждата да изпълни завета на учителя си и приятел Трифон Кунев – да върне радостта на хората. За тези пътувания из цяла България съм благодарна на председателя на Съюза на независимите български писатели акад. Марин Кадиев, който не само го водеше, но и го представяше по незабравим начин пред публиката.

Баща ми беше жизнен човек. Винаги, когато чуеше по радиото ръченица, скачаше и започваше да играе. Беше здрав до последната година от дългия си живот.

Такъв беше Йосиф Петров в личния си живот. Но тези от вас, които го познаваха, знаят и човека, и поета.

Надявам се книжката да ви бъде интересна и да ви достави радост. Това е моята почит към личността на баща ми Йосиф Петров.

Линк за сваляне в .epub формат: тук

Звездомира Петрова

Коментари
#1 Росен Боздуганов
вторник, 28.12.2021 г., 00:00 ч. 28.12.2021 г.
Радвам ти се Звезде! Радвам ти се, че изпълни желанието на хората, които са се докосвали до татко ти и са вземали от неговият "непоправим" оптимизъм, да излезе книга за невероятният му начин да се радва на живота до последен дъх. На добър час!
Добавяне на коментар
captcha