Късче синя вис /Поезията на Йосиф Петров/


Така е озаглавено едно от стихотворенията на Йосиф Петров, в което свети желанието на поета за „иглен прорез“ във вечния му дом, за да го свързва с чудния кръговрат на Божия свят под слънцето. Поезията на Йосиф Петров, стигнала до читателите след демократичните промени в България, сама по себе си е „късче синя вис“ в литературата и духовния живот. Не е изненадващо, че читателят се чувствува в нея като в уютен дом. Този дом е изпълнен с атмосфера на обич, приятелство, деликатност и достойнство, в съжителство със загадките на естеството, което укрепва силите и обнадеждава душата, поради една естествена философия, произтичаща от природната.

Би следвало отдавна тази поезия да присъствува в учебната литература на младите поколения. Тя е съхранила богатството на българския език не само като думи, но преди всичко като дух. Това би обогатявало и подхранвало мисленето на подрастващите с дълбочината и разнообразието на националните традиции, без които всяка една култура, във всяко едно време, би обедняла. И още нещо – все по-рядко е, дори за човека от третото хилядолетие, да преживее среща с творчество, в което словото е изпълнено с делото и същността на човека. Това само по себе си е най-трудното и най-рядкото достояние на човешката личност. То не само въздействува, ала и крепи и поддържа истинските опорни точки в непредвидимите превратности на времето. Читателят преживява интуитивно такава необичайна среща, когато пропътува творческия свят на Йосиф Петров. Както гласи една древна поговорка: „Събирайте такива богатства, които нито водата, нито огънят, нито войната, нито времето могат да разрушат“, то в личността и творчеството на Йосиф Петров и неговия щедър дух можем реално да се докоснем до такива съкровища и нещо повече – да ги получим като дар от поета завинаги.


Екатерина Томова

Добавяне на коментар
captcha