Съдържание
Късче синя вис
Чудна е небесната ни стряха,
дваж по-чуден – тоя земен свят:
мойте ученици остаряха,
аз съм още жив и още млад.
Впил гледец във звездната жарава,
чакам отговор от вечността –
друга има ли земя такава,
пълна със неземна красота?
Господи, на теб вовек обречен,
питам те с покорството на раб:
„Камъка защо направи вечен,
а човека – тленен, смъртен, слаб?“
Смътен глас продъдна във Всемира
и дотътна с тътен глух насам:
„Хора, оставете ни на мира!
Жив човече, отгатни си сам!“
И надмогнал горест и голгота,
не отгатнал тайното Отвъд,
аз обикнах шеметно живота
и се радвам страстно на мигът!
Ненаситно тупка ми сърцето
пълно с песен и любовен плам,
а духът скитосва из небето
със мечтата да остане там.
Затова когато свършат дните
и започне вечната ми нощ,
и последен удар спре в гърдите
и пресекнат сетен дъх и мощ,
вий елате с китка росно цвете
и не паметник от мрамор чист,
иглен прорез в гроба ми вградете,
за да виждам късче синя вис!
1998 г.
Добавяне на коментар