Съдържание

Карцерът

на Манол Журналов
Човешка злоба, злост и злъч те изградиха цял от камък да не просветва в тебе лъч, да те не сгрява нивга пламък. Под твоя сив навъсен свод от влага хлябът плесенясва. Заключеният в теб живот без въздух като свещ погасва. И скотът, що е скот, и той на твоя камък не лежава, ала народният герой във теб по-твърд от камък става! Затуй на ледната ти гръд, между стените помразени, последните надежди мрат на властниците озверени! Един ли клетник бит-пребит надвесил се е в теб над гроба и е излизал ненадвит из каменната ти утроба? Един левент ли окован, не охка в теб с верига тежка, безмълвен като истукан показа сила нечовешка? Безброй борци за сетен път от твоята горчилка пиха, нетленен дух и тленна плът за жертвен подвиг причастиха? Че иде ден! До смърт гнетен, народът ще избухне в пламък! От тебе, карцер – гроб студен, не ще остане нито камък!
Добавяне на коментар
captcha