Съдържание

Затворник

В килията съм сам. Лежа. В миг като телеграфна жичка над мен тревожно изжужа една залутана пчеличка. Подушила опасността, със мен в затвора да изгние, тя с буен пристъп връхлетя с глава стъклото да разбие, но о прозрачната му твърд, към светлината устрелена, разби тя слабата си гръд и падна там онесвестена. И дълго на ръба лежа, безмълвна, кротка, неподвижна, а после леко зажужа с мечтата своя непостижна. Загледан в тънките крилца на бедната ми животинка, трептели в нежните листца на роза в момина градинка, с любов над нея се смилих и дружески ѝ заговорих, надигнах се, ръка извих и с пръст прозорчето отворих. Отвън полъхна хладинка и сладък дъх на млада пролет. И мъничката живинка потрепна и се вдигна в полет, с посестримите си пчели изчезна в сините простори. А кой над мен ще се смили? На мене кой ще ми отвори?
Добавяне на коментар
captcha