Тъмнична песен

Без празник, без слънце, без радост изпращам деня и нощта и гасне заключена младост в безмълвие, мрак, пустота! Но рожбина мила ръка ли на сън ме погали в нощта, изчезват тъги и печали – в душата разцъфват цветя! Любов ли затлей негасима на скръбно сърце във жарта, по моята тъжна любима – в душата разцъфват цветя! Скъп образ на майка-светица изгрей ли пречист в паметта, под сребърнобяла къдрица – в душата разцъфват цветя! О, малки светулки на радост, на тюрмата черна в нощта! Погасва тук моята младост в безмълвие, мрак, пустота!