Съдържание

На Ал. Димитров

Във кървавия селски спомен израстваш цял излян от сплав: могъщ, стихиен и огромен, и легендарно величав! Народът още помни твойто кънтящо слово за борба и твоя огнен път, по който ни води селската съдба. С торбичка шарена на рамо, от ранни още младини, под огненото селско знаме ти възгоря за правдини! И смел, неустрашим, юначен, в ръка с оранжевия стяг, ти будеше в покоя здрачен забравения брат-селяк! И твоето пламтящо слово възсепна спящия народ и всичко бе след теб готово да полети към нов живот! Тълпи след теб стихийни селски потекоха като порой и нови дружби земеделски неспирно никнеха безброй! В душата с неугасващ пламък, в сърцето с огнена любов, неспирно – камък върху камък – изграждаше ти храма нов! В свещената съюзна сграда ти бе зидар неуморим, дългът бе твоята награда, трудът – покоя ти любим! И сред борците – върволица, ти бе най-смелият борец и бе желязната десница на земеделския Светец. Но враговете на селяка причакаха те в тъмен път, зловещ куршум пратиха в мрака и смърт прониза твойта гръд! Години тъмни, страховити без тебе минахме сами, но твойто име в низините като узряла ръж шуми. Че искрицата на борбата, която нявга пална ти, днес в буен огън по селата гори, разгаря се, пламти!
Коментари
Добавяне на коментар