Съдържание
На Ал. Димитров
Във кървавия селски спомен
израстваш цял излян от сплав:
могъщ, стихиен и огромен,
и легендарно величав!
Народът още помни твойто
кънтящо слово за борба
и твоя огнен път, по който
ни води селската съдба.
С торбичка шарена на рамо,
от ранни още младини,
под огненото селско знаме
ти възгоря за правдини!
И смел, неустрашим, юначен,
в ръка с оранжевия стяг,
ти будеше в покоя здрачен
забравения брат-селяк!
И твоето пламтящо слово
възсепна спящия народ
и всичко бе след теб готово
да полети към нов живот!
Тълпи след теб стихийни селски
потекоха като порой
и нови дружби земеделски
неспирно никнеха безброй!
В душата с неугасващ пламък,
в сърцето с огнена любов,
неспирно – камък върху камък –
изграждаше ти храма нов!
В свещената съюзна сграда
ти бе зидар неуморим,
дългът бе твоята награда,
трудът – покоя ти любим!
И сред борците – върволица,
ти бе най-смелият борец
и бе желязната десница
на земеделския Светец.
Но враговете на селяка
причакаха те в тъмен път,
зловещ куршум пратиха в мрака
и смърт прониза твойта гръд!
Години тъмни, страховити
без тебе минахме сами,
но твойто име в низините
като узряла ръж шуми.
Че искрицата на борбата,
която нявга пална ти,
днес в буен огън по селата
гори, разгаря се, пламти!
Коментари
Добавяне на коментар