Съдържание
На земсистката
Другарко със оранжевата блузка
и с буйналите златни къдреци,
които с водопаден шум се спускат
върху разкършените ти плещи,
сгъстявай земсовите ни редици
и смело с нас върви ръка в ръка,
че ний сме милионите войници
на селската отрудена войска!
Развявай смело, дружке яснолика,
оранжевия селски стяг,
че днес за помощ от полята вика
отруденият морен брат-селяк!
Под цъфналата ясна детелина
вълнува се моминската ти гръд
и цяла ти пламтиш като гиргина,
разцъфнала в градински слънчев кът.
С кобилица на рамо ли извиеш
разкършен стан към селския геран,
или във стид по първа обич криеш
очи от хубавеляк млад акран,
все същата си: хубава, прекрасна,
като ранила пролетна зора
и грееш като месечинка ясна
през клони на разлистена гора!
Познавам твоята сърдечна тайна,
защото е била и моя тя,
и нека си остане тя незнайна,
като открадната през сън мечта!
Обичай твоя палав къдроглавец,
като зората цъфналия мак,
но не забравяй другия красавец:
любимия ти Земс – крилат юнак!
Люби ги двамата с еднаква сила,
със цялата си обич ги люби
и като птица волна, лекокрила,
под огненото знаме с тях лети!
И нека земеделската идея
като звезда във твойта нощ да грей!
Носи я, сестро, и живей със нея
и тя със теб навеки ще живей!..
Коментари
Добавяне на коментар