Съдържание

На земсистката

Другарко със оранжевата блузка и с буйналите златни къдреци, които с водопаден шум се спускат върху разкършените ти плещи, сгъстявай земсовите ни редици и смело с нас върви ръка в ръка, че ний сме милионите войници на селската отрудена войска! Развявай смело, дружке яснолика, оранжевия селски стяг, че днес за помощ от полята вика отруденият морен брат-селяк! Под цъфналата ясна детелина вълнува се моминската ти гръд и цяла ти пламтиш като гиргина, разцъфнала в градински слънчев кът. С кобилица на рамо ли извиеш разкършен стан към селския геран, или във стид по първа обич криеш очи от хубавеляк млад акран, все същата си: хубава, прекрасна, като ранила пролетна зора и грееш като месечинка ясна през клони на разлистена гора! Познавам твоята сърдечна тайна, защото е била и моя тя, и нека си остане тя незнайна, като открадната през сън мечта! Обичай твоя палав къдроглавец, като зората цъфналия мак, но не забравяй другия красавец: любимия ти Земс – крилат юнак! Люби ги двамата с еднаква сила, със цялата си обич ги люби и като птица волна, лекокрила, под огненото знаме с тях лети! И нека земеделската идея като звезда във твойта нощ да грей! Носи я, сестро, и живей със нея и тя със теб навеки ще живей!..
Коментари
Добавяне на коментар