Съдържание

На Цанко Церковски

Роди те проста селянка-светица, във бащин дом прихлупен, скромен, тих, и край брега на тихата Росица ти растна волно като волен стих. Една богиня рано те целуна от висините чисти на Парнас и ти удари сребърната струна на твоя яворов, съзвучен саз и песента му – глас на пойна птица – над родните полета прокънтя и беше лъч в дълбоката тъмница и радост в глъхналата самота! От тежък сън селяка ти пробуди, към нов живот го с песен призова и бяха чисти като изумруди прекрасните ти призивни слова! Със твоя саз ти жалбите изплака и радостта на цял народ изпя, затуй така признателно селяка обсипа твоя свиден гроб с цветя. Ти пя за веселите луди-млади, за хората, цветята, любовта, на цял народ сърцето си отдаде и верен му остана до смъртта! Но твоята съдба бе тъй коварна – преви непреклонимата глава: врагът разби дружината ти вярна, а тебе във вериги окова! Заключен във софийската тъмница, в копнеж по земеделския народ, угасна леко като вощеница христовият ти праведен живот! Но споменът по тебе грее пресен и никога не ще угасне той, че твоята прекрасна, селска песен ни води като знаме в мир и бой! И твоят дух живее във борбата и като пламък във сърцата грей, гърми „Другари, наша е земята“ и цял народ след теб върви и пей!..
Коментари
Добавяне на коментар