Съдържание
На Цанко Церковски
Роди те проста селянка-светица,
във бащин дом прихлупен, скромен, тих,
и край брега на тихата Росица
ти растна волно като волен стих.
Една богиня рано те целуна
от висините чисти на Парнас
и ти удари сребърната струна
на твоя яворов, съзвучен саз
и песента му – глас на пойна птица –
над родните полета прокънтя
и беше лъч в дълбоката тъмница
и радост в глъхналата самота!
От тежък сън селяка ти пробуди,
към нов живот го с песен призова
и бяха чисти като изумруди
прекрасните ти призивни слова!
Със твоя саз ти жалбите изплака
и радостта на цял народ изпя,
затуй така признателно селяка
обсипа твоя свиден гроб с цветя.
Ти пя за веселите луди-млади,
за хората, цветята, любовта,
на цял народ сърцето си отдаде
и верен му остана до смъртта!
Но твоята съдба бе тъй коварна –
преви непреклонимата глава:
врагът разби дружината ти вярна,
а тебе във вериги окова!
Заключен във софийската тъмница,
в копнеж по земеделския народ,
угасна леко като вощеница
христовият ти праведен живот!
Но споменът по тебе грее пресен
и никога не ще угасне той,
че твоята прекрасна, селска песен
ни води като знаме в мир и бой!
И твоят дух живее във борбата
и като пламък във сърцата грей,
гърми „Другари, наша е земята“
и цял народ след теб върви и пей!..
Коментари
Добавяне на коментар