Съдържание

Селякът

Затихнаха огромните пожари на войната и руменее изгревът на мирни дни, зарастват бавно бомбените рани във полята и златно зърно в тях за нов живот кълни. Свалил от морното войнишко рамо бойна пушка, ти пак копралята поемаш във ръка, размахваш я над кортките ти Белчо и Сивушка и с мощен глас процепваш ширната лъка. В душата ти гори нестихналият кървав спомен за тътена под бойните ни знамена и ти, свалил калпак в ръка, отслужваш тъжен помен за падналите във великата война! Сега е есен. Дъжд ръми. Във угарите черни извезваш – златен низ – бразда подир бразда и привечер със твоите другари кротки, верни завръщаш се дома с вечерната звезда. Във тоя тих, вечерен час на сладостна умора, когато кротко пада виолетов здрач, жадуваш ти за тишина и мир над всички хора и мирен труд за мирния войник-орач!..
Коментари
Добавяне на коментар