Съдържание
Селякът
Затихнаха огромните пожари на войната
и руменее изгревът на мирни дни,
зарастват бавно бомбените рани във полята
и златно зърно в тях за нов живот кълни.
Свалил от морното войнишко рамо бойна пушка,
ти пак копралята поемаш във ръка,
размахваш я над кортките ти Белчо и Сивушка
и с мощен глас процепваш ширната лъка.
В душата ти гори нестихналият кървав спомен
за тътена под бойните ни знамена
и ти, свалил калпак в ръка, отслужваш тъжен помен
за падналите във великата война!
Сега е есен. Дъжд ръми. Във угарите черни
извезваш – златен низ – бразда подир бразда
и привечер със твоите другари кротки, верни
завръщаш се дома с вечерната звезда.
Във тоя тих, вечерен час на сладостна умора,
когато кротко пада виолетов здрач,
жадуваш ти за тишина и мир над всички хора
и мирен труд за мирния войник-орач!..
Коментари
Добавяне на коментар