Съдържание

Майско утро

В майско утро с пролетна прохлада на разходка в ширното поле ме настигна хубавица млада, сякаш долетяла със криле. Образ на мадона – чист, възвишен! Поглед ясен – утринен светлик! А пък аз – седемдесетгодишен, казано по нашенски – старик! Хубостта ли – светла, лъчезарна позова сърцето ми към грях! Нещо под лъжичката ме парна и неволно аз я пожелах! Доловила го със мисълта си, тя ме поздрави и се изсмя! Аз попипах белите си власи и от мене си ме досрамя! А наоколо под слънчева позлата пламенееха безброй цветя, но единствена посред цветята най-разцъфналият цвят бе тя! И като кошута през полето тя побегна и изчезна в миг. Мен от болка сви ми се сърцето! Ах, съдба злочеста на старик!
Добавяне на коментар
captcha