С благодарност

Осемдесетте отдавна минал, и на разкрач от деветдесет, без орисници да съм проклинал, въпреки страдания безчет, ще ви доверя интимна тайна: във душата си с прощален стих, на смъртта в чакалнята потайна на опашка аз се наредих. Ред заел, със старческа отрада със мечтата за небесен рай, бе голяма мойта изненада и учудването ми безкрай, че и тук, досущ като в живота, грубияни изпреварват с хъс, аз им чинно сторвам път с охота и им пожелавам „лека пръст“. Босове, банкери, мафиоти, затлъстели от износ и внос, с куфари, претъпкани с банкноти, нагло задминават с вирнат нос. Дрипльовци, крадци, алкохолици, в поход към безплатното Отвъд, със юмруци, лакти и ритници през тълпата си пробиват път. В друма необратен, светлозарен, както ме назад избутват те, ще им бъда крайно благодарен, ако ме добутат до „стоте“. 1998 г.