Съдържание

Смърт и старост

Смърт и старост – върли мои две душманки, дето дебнете с космически ищах да ме претворите в пепелни останки – шепа непотребен откремиран прах. Ден и нощ незрими следвате ме двете и подлагате ми динени кори, черно покривало тайно ми тъчете, а се правите на кротки и добри. В мислите ви свирепее хищност дива, планът ви е пъклен – туй добре го знам, но ще срещнете юнашка съпротива – няма аз току-така да ви се дам. Че животът е божествена награда, дадена ни от небесния Отец, а светът огромен – празнична естрада, на смеха и песента красив венец. В него се родих и в него аз живея под ръка с красавицата Радостта, като волна птица в ширна шир се рея и момчешки си подсквирквам със уста. Чуден е животът, приказни звездите, обични жените, сладка любовта, и душа човешка, бре, не се насити на небесен чар и земна красота! За деветдесетата с поклон пред Бога топла благодарствена сълза пролях, а над вашата присъда смъртно строга крак надигнах като пес и я полях. Че ми цял живот вървите по петите, вероломно дебнете ме нощ и ден. Зная, че накрая ще ме победите, ала искам зор да видите със мен!...
Добавяне на коментар
captcha