Ти и аз

Ти си тридесетгодишна, аз съм на деветдесет. Ти – нектар от зряла вишна, аз – бутилка със оцет. Вкарваш ме в игра младежка с крайна цел любов и брак, ала, мила, имаш грешка, виж ме как подвлачам крак. Ти си тридесетгодишна – цвят градински разцъфтял, аз – по волята всевишна – безпощадно остарял. Ти и аз – любов, женитба, иронични богове, свърши бясната гонитба по жени и ветрове. Ти си тридесетгодишна, аз – на тридесет по три, гоненицата ни скришна спри я, мила, спри я, спри! Ти си пролетна русалка и пред теб е грейнал век, мен ме чакат катафалка, изпращачи и ковчег. Ти си млада и красива, чар и радост Бог ти дал, мойта участ е горчива и препълнена с печал. Затова да спрем дотука и минутка помълчим, да си пришептим „Сполука!“ и безшумно разделим. Всеки носи свойто бреме, всеки бърза в своя път, от Адам до наше време все така върви светът. И словата ми разбрала, че не са слова на луд, нека вдигнем на раздяла чаши с вино луд маврут. 1997 г.