Съдържание

Мънистено герданче

* * * Благословен ти, миг свещен, на първи погледи горещи, и ти, градец смълчан, стаен, скрил първи изповедни срещи! Тук, под небесния покров, съдбовно срещнаха се двама и се роди една любов, тя – нашата любов голяма! * * * Защо живея и защо младувам? Защо сърцето ми трепти? О, искал бих безумно да целувам пръстта, където стъпваш ти! По твоя образ чезна и бленувам, със щастие ме той огря! Не знам: живея ли или сънувам и любя ли или горя! * * * Животът като жар изтлява, умират блянове, мечти. Но няма тленност и забрава за оня миг, във който ти като дете със чиста радост ми подари сред този град на твоята цъфтяща младост най-чистия градински цвят!
Добавяне на коментар
captcha