Съдържание
Мънистено герданче
* * *
Благословен ти, миг свещен,
на първи погледи горещи,
и ти, градец смълчан, стаен,
скрил първи изповедни срещи!
Тук, под небесния покров,
съдбовно срещнаха се двама
и се роди една любов,
тя – нашата любов голяма!
* * *
Защо живея и защо младувам?
Защо сърцето ми трепти?
О, искал бих безумно да целувам
пръстта, където стъпваш ти!
По твоя образ чезна и бленувам,
със щастие ме той огря!
Не знам: живея ли или сънувам
и любя ли или горя!
* * *
Животът като жар изтлява,
умират блянове, мечти.
Но няма тленност и забрава
за оня миг, във който ти
като дете със чиста радост
ми подари сред този град
на твоята цъфтяща младост
най-чистия градински цвят!
Добавяне на коментар