Съдържание
Из „Седенкарски нощи“
На Георги Радоев
– – – – – – – – – – – – – –
Па приклекна близо до скута
на Генида – мома над момите
и удари троеструнен кутел,
та засвири песен жаловита
как е паднал Стамбол Воевода
и е хвърлен във река Марица,
как убийци яхнаха народа
и го мъчат в робство и тъмница:
„А, е гиди,
Стамбол Воевода
де – къде си
никой те не знае,
селяните
питат и разпитват
где да найдат
твоя гроб безкръстен,
стрък босилек
там да ти посадят,
топли сълзи
за теб да поронят,
че я няма
твоята десница,
твойта сила,
твойте прави думи!
Тъмен облак
над земята падна,
та затъмни
кърища зелени,
тежка мъжка
по селата тръгне –
гнездо вие
във всяка душица,
черна чума
хората обхожда,
та пробира
най-добрите момци!“...
Свири Георги с кутел троеструнен
свири за размирните години,
че народа страшно е възбунен
и във битка скоро ще се гине!
На сърдцата пада тежък камък,
люта жалба радостта отрови,
а в очите свети буен пламък
и за жертви всички са готови!...
Добавяне на коментар