Из „Седенкарски нощи“

На Георги Радоев

– – – – – – – – – – – – – – Па приклекна близо до скута на Генида – мома над момите и удари троеструнен кутел, та засвири песен жаловита как е паднал Стамбол Воевода и е хвърлен във река Марица, как убийци яхнаха народа и го мъчат в робство и тъмница: „А, е гиди, Стамбол Воевода де – къде си никой те не знае, селяните питат и разпитват где да найдат твоя гроб безкръстен, стрък босилек там да ти посадят, топли сълзи за теб да поронят, че я няма твоята десница, твойта сила, твойте прави думи! Тъмен облак над земята падна, та затъмни кърища зелени, тежка мъжка по селата тръгне – гнездо вие във всяка душица, черна чума хората обхожда, та пробира най-добрите момци!“... Свири Георги с кутел троеструнен свири за размирните години, че народа страшно е възбунен и във битка скоро ще се гине! На сърдцата пада тежък камък, люта жалба радостта отрови, а в очите свети буен пламък и за жертви всички са готови!...