Съдържание

Лято

Горят от изток небесата във бледа утринна позлата и тръпне старият Балкан, а в равнините уморени селата глъхнат спотаени като пред страшен ураган! Над нивите е тъй спокойно! Почива в сън полето бойно на земеделския народ! Немеят кърища зелени, от житен мирис упоени, окъпани във кървав пот! Ей, слънцето полек изгрява и с тежко злато позлатява поля, гори и дървеса, лъчи плете над класовете, над всеки лист и всяко цвете, и пие утринна роса! Към нивите във надпревара, с една любов гореща, стара, лети работният народ. Лети, че времето не спира и трябва в ден да се прибира охлебеният житен плод! Небето тръпне от жежчава и с лятна слънчева жарава посипва пламналия кър. Мотичен звън далеч прозвънва и тъжна песен го догонва там нейде в белия простор. Над кукурузите прежуря! Небето пак вещае буря и лъха лъх на колендро! Дали ще бъде зла вихрушка със едра, ледена градушка или ще плисне дъжд – ведро?... Мълчат селата спотаени сред равнините уморени като пред летен ураган. Тъмнеят бавно небесата! Гответе се, мои селски братя, и ти бащице, стар Балкан!... 1939 г.
Добавяне на коментар
captcha