Съдържание
Освобождение
Дълбоко във народа тътне страшен тътен,
в душите нещо тъмно пее и клокочи,
а някъде далеч във тоя свят безпътен
един бунтовник смел с пръст към изток сочи!
Народът ни в неравната борба повàлен,
изправя се и клюмнала глава повдига:
с една ръка размахва факела запален,
а с другата разкъсва тежката верига!
Една усмихната зора се зазорява
и багри със злато балкани белоснежни,
в тържествена позлата слънцето изгрява
и бавно позлатява далнини безбрежни.
Небето се разведря над къщурки бедни
и над Родината повява топъл вятър.
Стопяват се със трясък планините ледни
и нова пролет се усмихва над селата.
Шуми полека Дунава – дълбок и мътен,
Марица пее свойта песен неизпета,
а някъде далече тътне страшен тътен
и ехото му глъхне в равните полета.
Събужда се Балкана – исполин грамаден –
и своята хайдушка песен пак запява.
Ей, цял народ за светлина и слънце жаден
великата си жажда бавно утолява!
1935 г.
Добавяне на коментар