Съдържание

Освобождение

Дълбоко във народа тътне страшен тътен, в душите нещо тъмно пее и клокочи, а някъде далеч във тоя свят безпътен един бунтовник смел с пръст към изток сочи! Народът ни в неравната борба повàлен, изправя се и клюмнала глава повдига: с една ръка размахва факела запален, а с другата разкъсва тежката верига! Една усмихната зора се зазорява и багри със злато балкани белоснежни, в тържествена позлата слънцето изгрява и бавно позлатява далнини безбрежни. Небето се разведря над къщурки бедни и над Родината повява топъл вятър. Стопяват се със трясък планините ледни и нова пролет се усмихва над селата. Шуми полека Дунава – дълбок и мътен, Марица пее свойта песен неизпета, а някъде далече тътне страшен тътен и ехото му глъхне в равните полета. Събужда се Балкана – исполин грамаден – и своята хайдушка песен пак запява. Ей, цял народ за светлина и слънце жаден великата си жажда бавно утолява! 1935 г.
Добавяне на коментар
captcha