Съдържание

Посвещение

На Сергей Румянцев
Живях със твойто светло име и с твоя образ – мил и скъп – затуй сега до смърт гори ме по теб една безкрайна скръб! Сергей, защо тъй млад загина? Кому бе нуждна твойта смърт? Защо тъй рано ни отмина в неравния житейски път? Ех, знам: безследно ти изчезна, тъй както хиляди след теб във тъмната и страшна бездна, в борба за слънце и за хлеб, но знай, другарю, че в борбата кой първен падне, той живей и грей навеки във сърдцата на братята борци-плебеи! Ти нявга бурно разметежен издигна меч срещу врагът и тръгна в пътя неизбежен към пурпурната светла смърт. И днес пламтиш сред свода тъмен като оранжева звезда и водиш ни по пътя стръмен на земеделската борба. Поели твоя боен пламък, след теб летиме – легион, десниците ни са от камък, а мишците – от здрав бетон. И все така в борбата смело ний вихрено летим, летим, от вас започнатото дело със жар докрай да продължим!
Добавяне на коментар
captcha