Страната на ухаещите рози

Страната на ухаещите рози, на житото и плодните лози е днес осеяна със некролози и оросена с сиротни сълзи! Българийо, родино моя, мила, къде е твоята синовна мощ? Къде е твойта прежна лъвска сила и твоя страшен вик: „Напред на нож“? Къде е призивната бойна песен на твойте бойни, призивни тръби, и оня всенароден пир несвесен на твойте всеподобни веселби? Виж как мизерията лудо тръшка левентите на твоя черен труд, и цял народ под тежко иго пъшка над майчиния черноземен скут! И гасне той с една велика жажда и гине беден, изоставен, сам, че червей чер колоните разяжда на неговия свят народен храм! В селата сякаш броди черна чума, немеят кърища, поля, гори, и няма кой със песен да раздума тъжовните ми братя и сестри!... ............................... Страната на ухаещите рози, пшеницата и плодните лози е днес осеяна със некролози и пълна с плач, въздишки и сълзи!... 1935 г.