Съдържание
Зима
Над мойто бедно село днес е тежка зима,
засипала със преспи всеки брод,
безрадостна, жестока и неумолима,
със смърт заплашва бедният народ.
Тук, дето някога ечаха волни песни,
днес гладни вълци вият с страшен вой,
а вятърът засипва дирите им пресни
и ядно свири в тъмните усои.
От снежен плод тежат разкършени плетища,
в обори гладна стоката мучи,
а там, в бордеите, край гаснещи огнища
безспир сълзят разплакани очи.
Надежда сетня като вощеница гасне
във селските измъчени души
и в някаква стихия в тях стихийно растне,
готова да събаря и руши.
Но някъде далеч страхотен гръм разтръсва
жестоко окованата земя
и светъл лъч от падаща звезда разкъсва
натегналата кървава тъма!...
...Ей, там, където някога е слънце грело,
ще грейне пак със огнени лъчи!
Пробуждай се, о мое бедно, родно село,
и ти, народ с разплакани очи!...
1936 г.
Добавяне на коментар