Зима

Над мойто бедно село днес е тежка зима, засипала със преспи всеки брод, безрадостна, жестока и неумолима, със смърт заплашва бедният народ. Тук, дето някога ечаха волни песни, днес гладни вълци вият с страшен вой, а вятърът засипва дирите им пресни и ядно свири в тъмните усои. От снежен плод тежат разкършени плетища, в обори гладна стоката мучи, а там, в бордеите, край гаснещи огнища безспир сълзят разплакани очи. Надежда сетня като вощеница гасне във селските измъчени души и в някаква стихия в тях стихийно растне, готова да събаря и руши. Но някъде далеч страхотен гръм разтръсва жестоко окованата земя и светъл лъч от падаща звезда разкъсва натегналата кървава тъма!... ...Ей, там, където някога е слънце грело, ще грейне пак със огнени лъчи! Пробуждай се, о мое бедно, родно село, и ти, народ с разплакани очи!... 1936 г.