Съдържание
Стария златар
На Богомил Петров
Летят и чезнат като златен прах годините
и старостта над теб снежи, снежи,
а там, в безреда зад стъклата на витрините,
сърдцето ти разсипано лежи!
Ти впиваш морен поглед в твойто светло минало
и тиха скръб в душата ти гори,
че твойто слънце своя път е веч изминало
и скоро нощ над теб ще свечери!
Едно чираче тегли лекичко духалото
и гледа във разпалената жар,
а ти му тихо шепнеш: „Трудно е началото,
но после всичко идва като дар!“...
То впива поглед в скъсаното на обувката
на босите си мънички крачка
и бавно чезне в топлината на милувката
на топлата ти бащинска ръка!
Пред него ясно свети книгата разлистена
на твоя свят и праведен живот,
и то чете безсмъртната и свята истина,
че щастието е само във трудът!...
Хей, нека чезнат като златен прах годините
и нек над теб полека да снежи!
Чирачето ще да запее над рубините
и твойто дяло то ще продължи!...
Добавяне на коментар