Стария златар

На Богомил Петров

Летят и чезнат като златен прах годините и старостта над теб снежи, снежи, а там, в безреда зад стъклата на витрините, сърдцето ти разсипано лежи! Ти впиваш морен поглед в твойто светло минало и тиха скръб в душата ти гори, че твойто слънце своя път е веч изминало и скоро нощ над теб ще свечери! Едно чираче тегли лекичко духалото и гледа във разпалената жар, а ти му тихо шепнеш: „Трудно е началото, но после всичко идва като дар!“... То впива поглед в скъсаното на обувката на босите си мънички крачка и бавно чезне в топлината на милувката на топлата ти бащинска ръка! Пред него ясно свети книгата разлистена на твоя свят и праведен живот, и то чете безсмъртната и свята истина, че щастието е само във трудът!... Хей, нека чезнат като златен прах годините и нек над теб полека да снежи! Чирачето ще да запее над рубините и твойто дяло то ще продължи!...