Селяни

Видях ви голи и окъсани, вървяхте в каменния път, с чела отчаяно навъсени завръщахте се от градът! Разчорлени деца и внучета седяха в празните коли, а след колите гладни кучета вървяха с клюмнали глави! Пред вас потънал цял във пламъци гореше синия балкан: към свойте непристъпни замъци клонеше слънцето на стан! Прегърбени, изпити, сгушени от тежката борба за хляб вървяхте вие омърлушени и правехте на пръст хесап! Край вас неспирно прелетяваха коли, мотори, хвърчила и вихрено ви отминаваха със бързината на стрела, а вий с невръстните си внучета, сред облаци от дим и прах, наред със ваште гладни кучета безмълвни кретахте зад тях!...